Направление

  по мотивам Йорданки Господиновой
         ( Болгария)

  Господи , какая тишина,
  Словно солнце в душу заглянуло,
  Лето? Может быть сама весна,
  Вдруг украдкой света мне плеснула.
  Миллионы искр вокруг зажглись,
  Словно светлячки жизнь озарили,
  Время я прошу, остановись,
  Нет предела у мечты красивой!
  Южный ветер, столько в нём огня,
  Босиком по травам тебя гонит,
  Взгляд твой ясный ,снова ждёшь меня?
  Знаю ,солнце снова нас догонит...

  Знаю,снова о тебе мечтать,
  Нет сомнений, тени недоверия.
  Знаю,  снова я могу летать,
  Словно птица ,в верном направлении.

художник: Mario Duduay


  Господи, онази тишина,
дето се прокрадва във душата,
ме поведе в пътя ми сега…
Сякаш някой плисна светлината
и взриви на хиляди искри
времето, пространството, Земята…
Жаждата, родена в две очи,
плахо се прокрадна след мечтата.
А животът в онзи вододел,
в който две светулки палят мрака,
ме попита: Имам ли предел?
Още ли сънувам, как ме чакаш
в пазвата на идващия ден?...
И дали гадая твойте крачки…
Още ли, когато си ранен,
с моите очи денят ти плаче?
И дали Южнякът в този път,
тебе гони в утро босоного?

Щом отново мога да летя,
знам, това е вярната посока…