Николай Кынчев - Чудо

Набухли облака, тревогу миру предвещают.
Арбузы раскалились докрасна и озаряют ночь.
Всё утопает в свете, но потоп
даже луне не страшен этот.

А рельсы дребезжат, далёкий перестук –
словно по клавишам долбит
потрёпанного ундервуда поезд в лихорадке –
в лоб ему, сигналя алой грудкой,
малиновка несётся – знак,
ни дать ни взять, запрета светофорный.

Но всё-таки молитвы ровный глас,
спасая, возносит ввысь нас,
и парим с холмами вместе,
лишившись веса.
Да, играя с облаками, обычная дворняга
выбежала в бесконечность.

Какое чудо, за волной волна,
идёт поверх воды, и в том оно,
что это не потоп отнюдь… Бывает
всякой жизнь, но всё ж какой бы ни была,
на ахиллесовой пяте своей, ликуя, кружится земля!

(с болгарского)


Николай Кынчев (1936-2007 г.)
Чудо

Тревожно е от облаците, станали знамение за всички,
и дините в нощта са толкова червени, че отвътре светят
дори и на луната горе да излезе суха от потопа.
 
Как релсите потракват, сякаш влакът трескав отдалече пише
на рзвалена пишеща машина и насреща му се носи
червеношийката подобно знак да не премине на червено.
 
Но как спасително молитвата на равен глас ни извисява,
изгубил тежестта си, заедно с телата левитира хълмът,
и кучето изтичва към безкрая, който му подхвърля облак.
 
О, чудо е, че по вода върви вълна подир вълната, чудо
е новината, че не са потоп... какъвто и да е животът,
земята се върти на свойта ахилесова пета от радост!