Петко Братинов - Поэзии
кто норовит лукаво
к твоей груди припасть.
Обидно, спору нет, с коня слететь
Но не пройдёт падение без следа -
вот так и отличишь
лихого удальца -
ведь даже камень будет ему в прок.
вином тебя не будет обливать,
но жизнью запросто в тебя плеснёт.
Той жизнью, о которой и не чаешь,
лишь зубоскаля над судьбой
седых скопцов.
А между тем во тьме вал страсти нарастает -
вал ярой страсти безучастных жеребцов.
(с болгарского)
Петко Братинов
НА ПОЕЗИЯТА
Не се разплаквай никога пред оня,
притиснал хитро
твоите гърди.
Обидата е падане от коня.
Но падането нещо ще роди.
И ти ще разбереш
мъжа на риска.
За този мъж и камъкът е плод.
Той няма с чаша вино да те плисне.
Той може да те плисне със живот.
Животът, за който ти не подозираш
и още яздиш
древните скопци.
...А в мрака продължава да напира
страстта на отчуждените жребци.
Свидетельство о публикации №124012100245