Николай Канчев. Стихотворения

Искусство поэзии

Есть ли что там, в глубине поэта?
Вода— плакать, лава—взрываться?
Ни зги,
да упущенные очки: ошеломлённый критик отважится ли спуститься за ними?

Пока силишься прогнать одиночество
и дать дующему имя ветер,
заика может поправить орфографию,
но ты в уме не может никогда не напишешь.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Поетическо изкуство

Какво ли има там в дълбочината на поета?
Вода —да плаче, лава —да избухва? Нищо не се вижда,
освен изпуснатите очила: стъписан е критикът,
но смее ли да слезе долу и да си ги вземе?

Докато се напрягаш да прогониш самотата
и да дадеш на този, който духа, име „вятър“,
пелтекът може да поправя правописни грешки—
но ти наум не може никога да пишеш.

Николай Кънчев
из сб.  В гората има някой, прим. перев.


Хозяин положения

Недосягаемая, бывшая в ничьих обьятьях,
решаешься на мадригал, превозносящий
обесцвечивание радуги навсегда.
Пиши, пиши, пока пишешь, и тобой пишется...

Средь этой тишины перед взрывом, пока не взорвало,
спой что ангел-хранитель поёт:
приговорённый к пожизненной смерти, живи свободно...
Моя судьба в твоих руках, а те в моих.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Господар на положението

Недосегаема, ти беше в ничии прегръдки
и се реши на мадригала, който превъзнася
завинаги обезцветяването на дъгата.
Пиши, пиши, щом пишеш, и на тебе ти се пише...

Сред тази тишина пред взрив, преди да не избухне,
изпей това, което ангелът хранител пее:
на смърт осъден, с право на затвор, живей свободно...
Съдбата ми е в твоите ръце, а те са в моите.

Николай Кънчев
из сб.  В гората има някой, прим. перев.




Высота

Покрасневшими веками свод показывает ветрено,
и всё преходящее готовится страдать исчезая.
Взгляни: терн ничем не увенчан,
и ты навеки останешься его тенью, завещанной*.

Ничего особого с тобой не сталось,
пока жил ты тихо. Доныне... И разве оттого,
что по ветру прах дома, где ты крещён был,
повсюду полегоньку имя твоё слышно?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* завет— не только библейский, но и завещание, и заветренное, укромное место; в сербском— клятва, прим. перев.

 
Висота

Със зачервени клепки сводът сочи ветровито време
и всичко преходно се готви на изчезване да страда.
Но виж, самият трън си е с венец, без нищо да му има,
и ти си като сянка негова завинаги на завет.

Не се е случило кой знай какво голямо нещо с тебе,
докато си живял до днеска глухо... И дали защото
на прах се разпилява къщата, в която си кръщаван,
навсякъде полека-лека името ти се разчува?

Николай Кънчев
из сб.  В гората има някой, прим. перев.