Красимир Георгиев - Женщина без тени

Красимир Георгиев http://stihi.ru/2011/06/09/3451
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА

Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.

И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.
                Написано 05.05.1969 г.

Мой перевод:

 ЖЕНЩИНА БЕЗ ТЕНИ

В твоих глазах глубокая печаль,
Вселенская тоска, что одинока.
Одной планеты теплится свеча:
Земля объята пламенем далёко.

Замедлят ход песочные часы,
Прольётся дождь космического тока,
Судьбу ребра Христа вершат весы,
И женщина, что ищет тень пророка.

09.01.2022 2-20


Рецензии