Красимир Георгиев - Женщина без тени
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.
Написано 05.05.1969 г.
Мой перевод:
ЖЕНЩИНА БЕЗ ТЕНИ
В твоих глазах глубокая печаль,
Вселенская тоска, что одинока.
Одной планеты теплится свеча:
Земля объята пламенем далёко.
Замедлят ход песочные часы,
Прольётся дождь космического тока,
Судьбу ребра Христа вершат весы,
И женщина, что ищет тень пророка.
09.01.2022 2-20
Свидетельство о публикации №122010900731