Зоя Василева - Синее

Ты в синем, я в багряно-лучезарном
вдыхаю пыль дорог который год
Но в необъятном тоже край бывает
и нежная душа замкнется камнем.

В уснувшем небе птицею подбитой
лечу на юг, хоть неподвижна тень моя.
Лишь покидая, ты ко мне приходишь,
но как придешь, не вижу я тебя.
               
Пусть безнадежность съежится и сникнет,
А воздух забурлит, но ветра сморит сон,
Тогда очами разноцветными тебя я стисну,
В одном зеленая печаль, лазоревый в другом восторг.

Но впереди грядет смятенье сини,
займется пламенем багряная река,
скрипичный ключ потерян, между линий
друг воротится в нотный стан, измучен и устал.

Заря окаменела, сумерки спустились,
а ночь настала аж еще вчера:
мне не дойти никак до дали твоей синей,
шаги мои бог знает кто украл.

(с болгарского)

Синьото

Ти си в сИньото, аз - при горЕщо злАтно
от годИни пътУвам пЕша
Има край и безкрАйната необЯтност
кАкто кАмъкът - нЕжна душА

Ето птИца куцУка в небЕто сънлИво
аз - закОтвена сЯнка, отлИтам на юг
Ти пристИгнаш, завИнаги  щом си отИваш
и незрИм си, когАто си тук

Искам мАлка трохА безнадЕжност корАва
вЪздух, кОйто вилнЕе и вЯтър заспАл
с две очИ разноцвЕтни ще те грАбна тогАва
Син въстОрг и зелЕна печАл

но приИжда, приИжда вълнЕние сИньо
изгорЯ тАзи злАтна рекА
клЮча Сол си изгУбих. в товА петолИние
друг се врЪща и тЪтри кракА

вкаменИ се зорАта,а вЕче е вЕчер
а нощА Още вчЕра дойдЕ
все не стИгам до сИнята твОя далЕчност
нЯкой мОите стЪпки крадЕ


Рецензии