Христо Банковски - Всё от зимы

Всё от зимы, поверь, всё от зимы.
Опять грущу один – всё в ней причина.
Замерзли рифмы, как потоки горной Рилы,
расплавятся вот-вот их снежные мечи.

За сорок дней болезнь я перенес – болезнь любви -
воистину за упокой пора молиться!
Друзья всё те же – люди и стихи. А я готов опять
все тем же парнем стать, пусть добрым, но строптивым.

С тобою горы верные твои,
верны по прежнему трава и камни, верен воздух.
Златою молнией весна сверкнет и зазвенит,
ты будешь первым, кто ее уловит!

Но только память сердца с корнем вырви!
Моли не своевольничать ее, пускай не лезет в сны.
О да, когда ей в голову взбредет, приходит.
Но знаешь, что-то править уже поздно:
поникли розы, что садили. Живы лишь шипы.

(с болгарского)


Христо Банковски
ВСИЧКО Е ОТ ЗИМАТА

всИчко е от зИмата, повЯрвай,всИчко е от зИмата
сам си, тЪжен си- товА сё дължИ на нЕя
и потОците в рИла сегА са замрЪзнали рИми
но скОро катО бЕли мЕчове сред скАлите ще изгрЕят

за чЕтиридЕсет дни прекАра на крак болесттА  "любОв".
врЕме ,кОлкото за еднА задУшница!
остАнаха приятели е: хОра и стихОве. а Ти си
отнОво готОв.
да бЪдеш сЪщото момчЕ - дОбро и непослУшно.

остАнаха твОите вЕрни планинИ
с вЕрни кАмъни, вЕрен вЪздух, вЯрна тревА
пролеттА катО златнА мЪлния сред тях ще прозвънИ
и Ти пЪрви ще усЕтиш товА!

сАмо наьрЪгвай спОмени от сърцЕто...кЪсай!
помОли онАя да не бЪде нахАлна да не Идва в
твОите сЪнища
пък... Щом тОлкова Иска си Идва .знАеш, че
вЕче е кЪсно.
посАдихме рОзи, но понИкнаха- сАмо трЪните.