Мара Белчева - Дымит камин

Дымит камин, волнуются синицы
На голых и озябших ветках зимних:
Куда их подевались листья?
В другом саду во мне щебечут птицы.

Кого они согреют своей песней,
Куда меня ведешь ты, песня, где твой берег?
Не в храм ли ты меня ведешь пустынный,
Где в солнечном огне молитвы зреют?

А где-то у весны веретено
Ткань сказочную золотом выводит,
И без морщин проходит год за годом.

И в храме том не крестят старцы лоб,
и божья благодать течет
в молитве чистой и беззлобной.

(с болгарского)

Мара Белчева
ДимИ комИнът

ДимИ комИнът. ПтИчки сё люлЕят
на бЕли клОни зИмата предЕ
къдЕ са тЕхните листА , къдЕ?
на дрУги клОни в мЕне птИчки пЕят

когО ли с песентА си ще съгрЕят
на кой ли бряг ты ще го изведЕ ?
в пустИня, в храм ли ще го въведЕ
молИтвите на слЪнцето де зрЕят


къдЕто пролеттА със злАтни прЪсти
смарАгдените прИказки тЪче
годИниье къдЕто нЯмат брЪчки

и в хрАма нИкой стАрей сё не крЪсти
и бОжията благодАт тЕче
в молИтвите на сЪвести без злЪчки