Петър Алипиев - Поэзия

А ты воистину бессмертна -
следы твои найду повсюду:
и в инее, и в утренней росе,
и в наших душах.

Явилась ты и заблагоухало
небо,
и ожило, и засияло
сердце.

Лишь смолкнет ветер-озорник,
На смену снег веселый,
Пусть одинокий лист дрожит,
Твой дух беспечно молод.

Без устали обречена
Искать в глубинах наших,
И вот нашла, и засверкал
Наш сад, слова, мы сами.

Куда ни глянь, повсюду песнь твоя -
От головы моей до уголков вселенной.
Всемирный свет, пресветлая душа,
Лелеешь мир, качая на коленях.

(с болгарского)

Пашанко Пеев/ Петър Алипиев (1930-1999 г.)
поЕзия

А Ти наИстина не мреш
Ти съществУваш
в росАта,в Утринния Серёж
в душИте плУваш

ИзпЪлваш с нЕжен аромАт
над нас -  небЕто
и влИзаш  катО благодАт
СамА в сърцЕто

Ако не лЪхва вЯтър , то
снег вЕсел пАда
трептИш в самОтно лИсто
и все си млАда

все вИкаш нЕщо вЪтре нас
вЕдно с тревИте
и стАваме и лъч и глас
и ний самИте

в мъзгАта , вЪздуха , пръсттА
живЕеш , пЕеш
душа а свЕтла на светА
във скут люлЕеш

(в оригинале выделены ударные гласные)