Никола Ракитин. Сенокос

Сенокос

Починали на сянка под върбите,
с навити бели кърпи на глави,
косачите замахаха косите
във океан разцъфнал от треви.

Треви до пояс. Проснато полето
с бои нашарено е кат килим,
над него знойно, тихо е небето.
Далеч подвиква пъдпъдък не зрим,

пълполят скакалци, щурците църкат,
рой пеперуди шеметно прехвъркват–
навред е радост, песен, шум и смях.

И замашно въртят коси косачи–
след откос откос пада, и из тях
като стопанин щъркът важно крачи.

Никола Ракитин


Сенокос

Косари под ивой отдохнули
и ,косынки повязав на вы,
ещё звонче косами махнули
в океане цвета и травы.

Травы в пояс. Скатертью долина–
цвет и зелень холит и палит
небо зноем уж не соловьиным.
Перепел токует там вдали.

Скачут и ещё звенят цикады,
косари смеются напевая,
кружит стайка пёстрых мотыльков;

будто у себя на огороде
вдоль валка– а ты-то кто таков?
аист по-хозяйски важно бродит.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы