Сергей Гребенников Не страдайте, прошу, Вы его не

„НЯМА ТОЙ ДА СЕ ВЪРНЕ, НО ВИЙ НЕ РИДАЙТЕ” („НЕ СТРАДАЙТЕ, ПРОШУ, ВЫ ЕГО НЕ ВЕРНЕТЕ”)
Сергей Тимофеевич Гребенников (1920-1988 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Сергей Гребенников
НЯМА ТОЙ ДА СЕ ВЪРНЕ, НО ВИЙ НЕ РИДАЙТЕ

Няма той да се върне, но вий не ридайте.
Като птица да литне над нашия свят.
Сякаш хляб е, душата на части раздайте.
И какво ще остане в гръд? Черен квадрат...

Стана чудо, но чужди са чувствата ваши.
И в детайли той знае как да те терзай.
Нека болка гнети недопитата чаша,
недопита любов там сто грама му дай.

И кого да виниш за затритото щастие?
Лесно замисли могат да се разградят.
Често нашата болка е свято причастие,
а насладата топла пропуснат е ад.

Да си тръгва той, щом е останал без вяра
и към теб вече щом му е хладен умът.
Светлина тази загуба ще ти докара
и в живота ще тръгнеш по странен нов път.

Кръстена е с отровна обида душата.
Непобедата срина там благодатта.
Да я върне ще може молитвата свята,
Бог да видим в студения кръг на света.

Не загивай сред своето минало лично.
Нека сила роди се от твойта тъга.
По-добрата ти просто бъди си за всички.
На разсъмване ничия се буди засега.


Ударения
НЯМА ТОЙ ДА СЕ ВЪРНЕ, НО ВИЙ НЕ РИДАЙТЕ

Ня́ма то́й да се въ́рне, но ви́й не рида́йте.
Като пти́ца да ли́тне над на́шия свя́т.
Ся́каш хля́б е, душа́та на ча́сти разда́йте.
И какво́ ште оста́не в гръд? Че́рен квадра́т...

Ста́на чу́до, но чу́жди са чу́вствата ва́ши.
И в дета́йли той зна́е как да те терза́й.
Не́ка бо́лка гнети́ недопи́тата ча́ша,
недопи́та любо́в там сто гра́ма му да́й.

И кого́ да вини́ш за затри́тото шта́стие?
Ле́сно за́мисли мо́гат да се разградя́т.
Че́сто на́шата бо́лка е свя́то прича́стие,
а насла́дата то́пла пропу́снат е а́д.

Да си тръ́гва той, што́м е оста́нал без вя́ра
и към те́б ве́че що́м му е хла́ден умъ́т.
Светлина́ та́зи за́губа ште ти дока́ра
и в живо́та ще тръ́гнеш по стра́нен нов пъ́т.

Кръ́стена е с отро́вна оби́да душа́та.
Непобе́дата сри́на там благодатта́.
Да я въ́рне ште мо́же моли́твата свя́та,
Бог да ви́дим в студе́ния кръ́г на света́.

Не заги́вай сред сво́ето ми́нало ли́чно.
Не́ка си́ла роди́ се от тво́йта тъга́.
По-добра́та ти про́сто бъди́ си за вси́чки.
На разсъ́мване ни́чия се буди́ засега́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Гребенников
НЕ СТРАДАЙТЕ, ПРОШУ, ВЫ ЕГО НЕ ВЕРНЕТЕ

Не страдайте, прошу, Вы его не вернете.
Отпустите, как птицу, по миру летать.
Свою душу, как хлеб, по частям раздаете.
Что останется в сердце? Черный квадрат...

Чудо трудно забыть, но чужими вы стали.
И в деталях он знает, как ломать Вас и бить.
Пусть останется боль в недопитом бокале
И сто грамм для него – недопитой любви.

Ну кого обвинить о потерянном счастье?
Что затеяно было – легко проиграть.
Иногда наша боль как святое причастие,
А тепло наслажденья – пропущенный ад.

Отпустите его, он остался без веры,
Потому что отрекся холодным умом.
Вы увидите свет после этой потери,
И пойдете по жизни особым путем.

А душа крещена ядовитой обидой.
И удар непобеды забрал благодать.
Ее можно вернуть сокровенной молитвой,
Чтобы в круге холодном Бога познать.

Отпустите себя, Вы погибнете в прошлом.
Перестрадайте, станьте сильней.
Оставайтесь для всех – просто хорошей.
А пока на рассвете просыпайтесь ничьей.



---------------
Руският поет, писател, бард и актьор Сергей Гребенников (Сергей Тимофеевич Гребенников) е роден на 14 август 1920 г. в гр. Шахе, провинция Чжили в Китай. Завършва Московското градско театрално училище и Школата при Московската консерватория. От 1941 г. участва в ансамбъла на Централния дом на културата на железопътните работници, от 1944 г. е в Московския театър на миниатюрата, след което работи в Оперетния театър на Московска област, театър „Роман” и Московския младежки театър. Участва като актьор във филми като „Белорусские новеллы” (1942 г.), „Случай с ефрейтором Кочетковым” (1955 г.), „Серый разбойник” (1956 г.) и др. От 1961 г. се занимава с литературна дейност. Публикува поезия и проза в периодичния печат и в поетични сборници като „В Сибирь за песнями”. Съавтор е на пиеси и куклени постановки като „Колосок – волшебные усики”, „Тайна старшего брата”, „Загорается маяк”, негово е либретото на операта „Иван Шадрин”. Автор е на книгите за деца и юноши „Отчаянный, отчаливай” (1968 г.), „Третий не лишний” (1971 г.), „Скоро каникулы!” (1976 г.) и „Большие каникулы” (1982 г.). Автор е на текстовете на десетки песни, изпълнявани от известни певци. Умира на 29 септември 1988 г. в Москва.