Засохший корень -
рука моя,
когда коснулась
твоего лица.
Зовешься страхом
по пути,
зовешься страхом
в глазах моих.
Страшно мне, когда уже
нету сил лететь,
Страшно одиночество
в подлой той игре.
Взгляд пустой
приятельский
ждет тебя
в руке своей.
Самого
себя боюсь,
когда потеряю
мечты свои.
-
Страх
Изсъхнал корен
е ръката ми,
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме е когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.
Димитър Воев - Страх
© Copyright: Денис Олегов, 2020
Свидетельство о публикации №120033108338
Свидетельство о публикации №120033108338
Рецензии