Луна- очарованная женщина

Луната е омагьосана жена

Величка Николова -Литатру 1( Болгария)

http://www.stihi.ru/2019/07/22/6830

Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Чия душа се скита вън
и рони сълзи като кавалкада.

Чия душа на този дъжд
със вой пронизва тишината в мрака.
Дали е вълк или е мъж,
захвърлящ горестта си там, в сумрака.

Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Луната бавно плува вън –
жена е в бяло – на мъжа отрада.

*
Луната ( като жената ) успокоява душата и дарява копнежи.

Перевод с болгарского на русский Светлана Пригоцкая


Луна- очарованная женщина

Как во сне, дождь идёт  по лужицам
И целая вечность на землю падает,
Чья душа скиталась по улицам
И роняет слёзы вдруг,как кавалькада.

Чья душа  похожа на этот дождь,
С воем пронизывает тишину во мгле,
Волк  это иль человек , не поймёшь,
Сбрасывает горести свои на земле.

Дождь, как во сне , идёт по лужицам
И целая вечность на землю падает…
Луна плавно плывёт над улицей-
Женщина в белом -  мужчине отрада.

Луна ( как женщина) успокаивает душу и дарит мечты.