Вечер-ночь
Я в окно
смотрю.
Говорю:
- Подожгите
на небе
зарю –
зо'лотом!
Нет ответа.
Ни отблеска
света.
А на том краю –
звон колокола
расколотого.
Вода -
камень точит
молча,
веками.
День мигает
веками
древними.
Держит
дерево
ветками
гнездо пустое
мировых
устоев.
Свидетельство о публикации №118111804825