Кари Унксова Классические стансы Класически станси

„КЛАССИЧЕСКИЕ СТАНСЫ”
Кари Васильевна Унксова (1941-1983 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЛАСИЧЕСКИ СТАНСИ

*
Не ще светът причини да подрежда,
подробно осветен с прилежната луна
в пределите на няма тишина.
И морно чезнат мислите ни прежни...

*
Приижда здрач над ледения под.
Без страх е правотата на водата.
Сред нивата са морни семената
в септември есенен да дават плод...

*
По-кратка радост, близък свише гнет,
надежда всяка ложето отхвърля.
Вилнеещ над застиващите кърви,
по слепоочията плъзва лед...

*
Как ден лети, беда да спре пред нас!
Как нощ след него бърза неуспешно!
Но пролетта и май преди да срещна,
не ще успеят. Ще си тръгна аз...

*
Не ме завиват ничии ръце
и ничии очи не ще ме канят.
Дори в деня беда е налице,
дори нощта страха не ще измами.


Ударения
КЛАСИЧЕСКИ СТАНСИ

*
Не ште́ светъ́т причи́ни да подре́жда,
подро́бно освете́н с приле́жната луна́
в преде́лите на ня́ма тишина́.
И мо́рно че́знат ми́слите ни пре́жни...

*
Прии́жда здра́ч над ле́дения по́д.
Без стра́х е правота́та на вода́та.
Сред ни́вата са мо́рни семена́та
в септе́мври е́сенен да да́ват пло́д...

*
По-кра́тка ра́дост, бли́зък сви́ше гне́т,
наде́жда вся́ка ло́жето отхвъ́рля.
Вилне́ешт над засти́ваштите къ́рви,
по слепоо́чията плъ́зва ле́д...

*
Как де́н лети́, беда́ да спре́ пред на́с!
Как но́шт след не́го бъ́рза неуспе́шно!
Но пролетта́ и ма́й преди́ да сре́штна,
не ште́ успе́ят. Ште си тръ́гна а́з...

*
Не ме зави́ват ни́чии ръце́
и ни́чии очи́ не ште ме ка́нят.
Дори́ в деня́ беда́ е налице́,
дори́ ноштта́ страха́ не ште изма́ми.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Кари Унксова
КЛАССИЧЕСКИЕ СТАНСЫ

*
Мне мнится мир устал искать причины
Подробно освещен усилием луны
И нет в пределах наших тишины
И утомились прежние личины

*
Изнемогают сумерки над льдом
Над водами лишь правота бесспорна
В глубинах пашни утомились зерна
Давать плоды осенним сентябрем

*
Короче радость, ближе горний гнет
Надежда не стоит у изголовья
И торжествуя над остывшей кровью
Виски слегка охватывает лед.

*
Как мчится день, чтоб отвратить беду!
Как ночь за ним спешит, не успевая!
Но и в преддверии весны и мая
Мне мнится – не успеют. Я уйду

*
Ничья рука меня не завернет
Ничьи глаза обратно не поманят
И даже день беду не отведет
И даже ночь тревогой не обманет.

               1982 г.




---------------
Руската поетеса и писателка Кари Унксова (Кари Васильевна Унксова) е родена на 21 октомври 1941 г. в гр. Алма Ата. Пише стихове от младежките си години. Завършва факултета по геология при Ленинградския държавен университет (1965 г.), след което е аспирант в Минния институт. Приживе има само няколко публикации в сп. „Смена” и в самиздатски издания като „Женщина и Россия”, „Наша Личная Ответственность”, „Таллинские тетради”, „Голос” и „Часы”. Подготвя 6 ръкописни тома, в които включва свои стихове, поеми, пиеси и автобиографична проза. Участието й в неформални групи и рок движения дразни властите, които я принуждават да се съгласи да емигрира, но преди да напусне страната, умира на 3 юни 1983 г. при неизяснени обстоятелства след автомобилна катастрофа в Ленинград. През 1985 г. в Тел Авив излиза сборникът с нейни творби „Кари. Избранное”, а през 2009 г. в Петербург излиза книгата „Кари Унксова. Поэзия. Проза”. Нейни стихове са включени в антологиите „Актуальная поэзия на Пушкинской-10”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и „Самиздат Ленинграда”.