Василий Казанцев Пора счастливая была Щастливо вре

„ПОРА СЧАСТЛИВАЯ БЫЛА...”
Василий Иванович Казанцев (1935-2021 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩАСТЛИВО ВРЕМЕ БЕ

– Щастливо време бе – без страх
аз смеех, можех, бях.
Щастливо време изживях,
когато смеех, бях.

– Защо ти всичко не призва,
щом можеше без страх?
– Напълно стигаше това,
че смеех. Можех. Бях.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Казанцев
ПОРА СЧАСТЛИВАЯ БЫЛА...

– Пора счастливая была –
Когда всё смел и мог.
– Пора счастливая прошла,
Когда всё смел и мог.

– Зачем же ты не брал всего,
Когда всё смел и мог?
– Вполне хватало и того,
Что жил. И смел. И мог.
 
               1979 г.




---------------
Руският поет Василий Казанцев (Василий Иванович Казанцев) е роден на 5 ноември 1935 г. в с. Таскино, Томска област. Завършва историко-филологическия факултет на Томския университет (1957 г.). Работи като преподавател в училище и като журналист. Публикува поезия в издания като „Юность”, „Знамя”, „Новый мир”, „Сибирские огни”, „Московский вестник”, „Москва”, „Крестьянка” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Автор е на стихосбирките „В глазах моих – небо” (1962 г.), „Лирика” (1964 г.), „Прикосновение” (1966 г.), „Какого цвета поле?” (1968 г.), „Поляны света” (1968 г.), „Дочь” (1969 г.), „Русло” (1969 г.), „Равновесие” (1970 г.), „Стихи” (1971 г.), „Прощание с первой любовью” (1971 г.), „Талина” (1974 г.), „Солнечные часы” (1976 г.), „Порыв” (1977 г.), „Дар” (1978 г.), „Выше радости, выше печали” (1980 г.), „Рожь” (1983 г.), „Свободный полет” (1983 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „Прекрасное дитя” (1988 г.), „Новая книга” (2000 г.), „Счастливый день” (2004 г.), „Избранные стихи” (2011 г.) и др. Живее в гр. Реутово, Московска област. Умира на 2 февруари 2021 г.