Павел Рыков Письмо с фронта Писмо от фронта

„ПИСЬМО С ФРОНТА”
Павел Георгиевич Рыков (р. 1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПИСМО ОТ ФРОНТА

Към руснаци българи не стрелят,
ябълки им дават сладки, зрели.
Първо чашка им поднасят с мир.
От шише ракийка им наливат.
А момите – пъргави такива.
С песни топли в ласкавата шир.

Те почти страна са руска, честна.
Щом не стрелят, няма лоши вести,
няма скръб с триъгълни писма.
Танковете ни с усмивка гледат,
обща е желаната победа.
Армията ни не е сама.

Хората не са съвсем богати.
Инструменти: плуг, коса, лопата.
Към земицата обгрижват страст.
Като наште селските им длани.
Вижда се: трудът е непрестанен
и безделието няма власт.

Към руснаците стрелба не знаят.
И очите им с добро сияят.
И цветя ни носи всеки дом.
Наши братя: също са славяни.
В Бога вярват като християни.
Значи, от България с поклон...

Той по-късно, при Берлин загина,
пътя към победата преминал.
От куршуми в огнено петно.
Пред смъртта си спомни той: при Русе
българи не стреляха по руси,
черпеха братушките с вино.


Ударения
ПИСМО ОТ ФРОНТА

Към русна́ци бъ́лгари не стре́лят,
я́бълки им да́ват сла́дки, зре́ли.
Пъ́рво ча́шка им подна́сят с ми́р.
От шише́ раки́йка им нали́ват.
А моми́те – пъ́ргави таки́ва.
С пе́сни то́пли в ла́скавата ши́р.

Те почти́ страна́ са ру́ска, че́стна.
Штом не стре́лят, ня́ма ло́ши ве́сти,
ня́ма скръ́б с триъ́гълни писма́.
Та́нковете ни с усми́вка гле́дат,
о́бшта е жела́ната побе́да.
А́рмията ни не е сама́.

Хо́рата не са съвсе́м бога́ти.
Инструме́нти: плу́г, коса́, лопа́та.
Към земи́цата обгри́жват стра́ст.
Като на́ште се́лските им дла́ни.
Ви́жда се: трудъ́т е непреста́нен
и безде́лието ня́ма вла́ст.

Към русна́ците стрелба́ не зна́ят.
И очи́те им с добро́ сия́ят.
И цветя́ ни но́си все́ки до́м.
На́ши бра́тя: съ́што са славя́ни.
В Бо́га вя́рват като христия́ни.
Зна́чи, от Бълга́рия с покло́н...

Той по-къ́сно, при Берли́н заги́на,
пъ́тя към побе́дата преми́нал.
От куршу́ми в о́гнено петно́.
Пред смъртта́ си спо́мни той: при Ру́се
бъ́лгари не стре́ляха по ру́си,
че́рпеха брату́шките с вино́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Рыков
ПИСЬМО С ФРОНТА

А болгары в русских не стреляли,
А закушать яблочком давали.
Но сначала чарку поднесут.
Из бутыли льют, а в ней ракия.
И девчата ладные такие.
И душевно, ласково поют.

Словом, почти русская сторонка.
Не стреляют, значит, похоронки
Перестали бесперечь писать.
Не стреляют! Мы на танке едем,
Значит, без потерь наш путь к победе.
Так – любой согласен воевать.

А народ не шибко здесь богатый.
Инструменты: плуг, коса, лопата.
Но землицу обиходят тут.
И ладони у крестьян, как наши.
Сразу видно: без устатку пашут
И безделью воли не дают.

А стрелять по русским – не стреляют.
И глаза у них добром сияют.
И цветы несут со всех сторон.
Вы не бойтесь: тут живут славяне.
В Бога веруют, как християне.
Так что, из Болгарии поклон.

Он погиб позднее, под Берлином
На пути к Победе длинном-длинном.
Там, где пули, как метель мели.
А пред смертью вспомнил он: под Русе
Там болгары не стреляли в русских
И вино домашнее несли.




---------------
Руският поет, писател, драматург и публицист Павел Риков (Павел Георгиевич Рыков) е роден на 7 октомври 1945 г. в Москва. Завършва Московския държавен институт за култура (1969 г.). Работи като журналист, режисьор, кореспондент на Радио „Маяк”, телевизионен водещ и старши редактор в Оренбургската държавна телевизия (от 1975 г.), председател на радио-телевизионната компания „Оренбург” (от 1988 г.), съосновател и декан на факултета по журналистика при Оренбургския държавен университет (2003-2014 г.), главен редактор на в. „Оренбургская неделя” (2015 г.) и др. Публикува поезия и проза в издания, сборници и антологии като „Москва”, „Молодая гвардия”, „Дон”, „Южный Урал”, „Вечерний Оренбург”, „Оренбургский край”, „Брега Тавриды”, „Гостиный Двор”, „Башня”, „Литературные знакомства”, „Образ”, „День Литературы”, „Спасенная весна”, „И с песней молодость вернется”, „Была страна, была война, была любовь” и др. На театралната сцена са поставяни неговите пиеси „Гибель Пеклевановска” (2007 г.), „Ярослав Мудрый” (2011 г.) и „Позови меня в прошлое” (2015 г.). Член е на Съюза на журналистите, на Съюза на писателите на Русия (2000 г.) и на Президиума на Международната академия за радио и телевизия. Заслужил деятел на културата на Руската федерация. Автор е на 15 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Провинциальные стихи” (1998 г.), „Два голоса” (2002 г.), „Мы забываем, чтобы вспоминать” (2005 г.), „Мой дорожный сундучок” (2008 г.), „Личное дело” (2012 г.) и „На пути в Дамаск” (2017 г.). Живее в гр. Оренбург.