Янтарная осень

  по мотивам Йорданки Господиновой
         ( Болгария)

http://www.stihi.ru/2012/10/23/262

   След от безумия лета лазурного
   Всё ещё тлеет в осеннем костре.
   Птицей лететь за мечтою , я думала,
   Гасит костры первый снег на заре.
   Долго пел ветер мне песни прекрасные
   В лунные ночи о жаркой любви...
   И южный дождь, после радуга ясная,
   Только рождались вопросы мои.
   Ну, а потом настигала бессонница
   И две слезы, две зажжённых свечи,
   В краденых ласках пряталось солнце,
   Где же те встречи, что так горячи?
   Мудрость осенняя, осень янтарная
   И листопад , отпылала гроза.
   В косы вплетает он листья закатные,
   Время догонит ли вновь чудеса?
   Пусть загорчило вино виноградное,
   Воспоминаний глоток отопью...
   Ведь для меня в жизни самое главное,
   Знать- лишь тебя бесконечно люблю.
   И оживёт эта тайная магия,
   Осень янтарная в новых стихах,
   И листопад новой песней порадует,
   Что-то осталось в осенних кострах.


 
Кехлибарена есен
Йорданка Господинова, България

След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.

А и вятърът дълго ми пееше
в топли нощи най-жарката обич…
Виж, в мечтите ми още живее
южен дъжд, който ражда въпроси.

И заспива след дълго будуване
в две сълзи, в две запалени свещи…
Знам, че още със страст те сънувам,
като ласка в откраднати срещи…

Мъдростта в есента кехлибарена
листопадно присяда на прага
и заплита в косите ми залези–
път да гоня, когато те чакам…

И със глътки на виното кипнало
ми нарича любов…
                Теб да пия.
В тишината на утрото литнало,
като дива лоза да се вия…

И да пазя потайно магията
със която се връщам в съня ти.
За да бъда отново стихията,
дето в синьо ще пали  зората…