Когда

  по мотивам Йорданки Господиновой
        ( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/08/09/4690

  Когда звонкий дождь запоёт по карнизам?
  О, жажда дождя в тополях,
  Казалось вот-вот , было облако близко,
  Уснула в окошке заря...

  Когда новый день за окном обнажился,
  А истине место в углу,
  Лишь свили гнездо  в тополях молодые
  Две птицы на том берегу...

  Ах, если бы мы так могли , словно птицы,
  Чтоб солнышко в чистых глазах,
  С друг другом навеки соединиться,
  Чтоб шёл чистый  дождь в тополях...

  Смотри солнце в небе взошло золотое,
  Надежда улыбки мне шлёт...
  Идти в никуда, позабыть всё святое?
  Пусть радость пошлёт небосвод...

художник: Дмитрий Кустанович

Когато
Йорданка Господинова
Когато дъждът ожаднее

и тъжен от жажда заспи на перваза,

когато нощта онемее,

решила сънят ти до болка да пази…

 

Когато денят се оголи

от истини, дълго стаявани в ъгъла,

когато две млади тополи

със клони завържат Южняка на възел…



Навярно тогава ще мога

пречистена, в твойте очи да се върна.

Но днес крача, тъй, босонога,

за никъде тръгнала, грешно безпътна…



Виж, слънцето, кръгла погача,

рисува в косите ми щури усмивки…

А щом се наметна със здрача,

надежда една пак до мен ще притихне…