Как птица

  по мотивам Йорданки Господиновой
           ( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/08/01/9341

   Помнишь  молитвы и встречи,
   Сказки про жизнь, про любовь.
   В роли другой этим вечером,
   Жду разговора с тобой.

   Болезненное молчание
   Собрано в грустные дни.
   Способ есть не случайный,
   Звёзды не гаснут, взгляни...

   Трудности шаг за шагом,-
   Есть в бесконечность путь...
   Крылья подарены магом,
   Клятва есть:"Не забудь!"

   Снова мечты проснулись,
   С песней зовущей любви,
   Крылья они развернули,
   Звёзды не гаснут вдали...
   
    Песню любимую юности
    Ветер тихонько поёт,
    Даже и ночью безлунною,
    Слушай... и солнце взойдёт!

    Птицы сквозь расстояния
    Песню влюблённым несут.
    И бесконечны свидания
    Там, где нас помнят и ждут.

   художник:Жозефина Уолл



   Като птица

Йорданка Господинова

Помниш ли, как някога те молех
пак да ми разкажеш за живота.
Тази вечер влизам в друга роля.
Иска ми се аз да ти говоря.

Дълго боледувах тишината,
насъбрана в тъжните недели.
Сякаш в тази болка те създадох...
После лесно пътя си намерих.

Трудничък, един такъв, откраднат,
запокитен нейде към безкрая...
Не веднъж и два пъти пропадах,
но не спрях все тебе да желая.

И по него яростно прегазих
сънища, в които бях желана.
Но за тебе себе си опазих
като клетва, в пазва приласкана.

И от обич песен ти нарекох.
В нощ безлунна вятърът я пее.
Птиците я носят надалеко.
Чуеш ли я, слънце ще изгрее.

Даже и да литна, като птица,
с тази песен знам, че ще се върна
като пламък в твоите зеници.

Теб и любовта ни да прегърна.