Море

 по мотивам Йорданки Господиновой
          ( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/07/31/7671

   Море вновь жаждет лета,
   Воспоминания и мечты,
   Влюблённые чайки рассвета
   И солнышко-это ты...

   Волны зарю целуют
   Брызгами бирюзовыми,
   Весна меня снова ревнует ?
   Дожди надо мною розовые...

   Волны вновь гонит ветер
   И облака в летний зной,
   Взгляд, что как солнце светит,
   Смывает волна за волной.

   Сыплет на берег песок,
   Как непослушный ребёнок,
   Горсточку спрячет вдруг впрок
   В кармашек волны зелёной.

   Море волнений любви,
   Самой горячей и смелой,
   Снова со мной говорит,
   В объятья зовёт чайкой белой...

художник: Аверин Александр

Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.

Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...

Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.

Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.

Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…