Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...
Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.
Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.
Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…
Морето
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112052510397
Свидетельство о публикации №112052510397
Рецензии
Дорогая Йорданка, перевела "Море" Ваше, пишите, что не так?
http://www.stihi.ru/2012/07/31/2423
Светлана Пригоцкая 31.07.2012 09:26 • Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2012/07/31/2423
Светлана Пригоцкая 31.07.2012 09:26 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.
