Шопен этюд оп. 25 Зимний ветер

  по мотивам Антонины Димитровой
       ( Болгария)

   Ночь... и звёзды во тьме не мигают,
   Исчезла застенчивая луна.
   Снежная колесница, снежинок стаи,
   На трон садится волшебница-зима.
   С завихрениями зимний ветер,
   В небе извивается,машет кистью,
   А утром в белом крУжеве окна светят,
   Расцветают букеты орхидей серебристых.
   За окошком метель , вьюги завыванье,
   Сосулек дрожащих холодный звон,
   А мне тепло, твоих рук касанье...,-
   Цветут орхидеи со всех сторон.

live.internet


http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186

Тази нощ звездици не мигаха...
Къде ли изчезна луната свенлива?
На ледена колесница пристигна
и възцари се в трона на времето
Нейно величество Зимата...
Многоглавият северен змей
в небесата изви се,
заблъска с опашка като камшик...
Побеснял завъртя се, забълва
ледна вихрушка и сняг
и само след миг Земята замръзна...
Всички се изпокриха
в свойте черупки от страх...
Комините нервно запушиха.
А на сутринта в бели  дантели 
бе облякъл  стъклата.
Сребърни орхидеи
на моя прозорец цъфтяха.
Въздухът, заскрежен, потрепери от студ,
ала топло е в мен, защото си тук
и ръцете ти ме докосват...