По зъберите на живота скитах
прокудена, презряна, в самота,
проклинайки, че мога да обичам,
а наоколо ми глуха тишина,
когато ти дойде - самотен ястреб -
от битките по пътя, оцелял,
и блясъка си от очите ясни
на моето сърце поднесе в дар,
а общият ни пламък ни понесе
в едно безкрайно блаженство,
но неудържимите въпроси
ни питаха: Защо така? Защо?
- Затуй, че сме една съдба,
ний носим пламъка на радостта.
Свидетельство о публикации №111083004991
Ваше стихотворение перевела, не знаю , что получилось...?
http://www.stihi.ru/2012/01/08/3541
Светлана Пригоцкая 08.01.2012 11:39 Заявить о нарушении
можно поставить...
Светлана Пригоцкая 08.01.2012 11:44 Заявить о нарушении
А в копировании действителъно ошибка.
с;,надо читаться "си"
ей такава каквато съм си
Росица Петрова 08.01.2012 14:15 Заявить о нарушении