Безвременье любви

 по мотивам Марии Магдалены
  Костадиновой ( Болгария)

http://www.stihi.ru/2009/10/03/224

 Ты ли приходишь
 Влюблённый ко мне...?
 Иль меня заря
 К тебе тянет...
 Грусть сокрыта
 В тёплом ветре, огне,
 Что весной
 Сад цветущий туманит.
 Ты ждёшь снова
 Ясной зари,
 На цветущем лугу утопая...
 От безвременья
 Нашей любви,-
 На ветру чувства
 Быстро сгорают...
 Я ли в тебе себя
 Теряю, гублю...
 Или ты во мне потерялся?
 Я свой ласковый взгляд
 Подарю журавлю,
 Он крылом только
 Сердца касался.




Мария Магдалена Костадинова

Любовно безвремие...

Ти ли
към мене влюбен вървиш, или
пък аз към тебе тихо пристъпвам...

скрита
в топлия копнеж на речния вятър,
онзи...който нежно милва брега
и с трепет люлее върбите...

а ти...
ти си скрита зора
някъде там притихнал в тревите,
очакващ топлината на дните ми...

да докоснеш
бялото пладне покрило гърдите ми
и там да потънеш безмълвен
в любовно безвремие...

аз ли...
в тебе се губя...не зная...
или пък ти изгубваш се в мене...