Любовь

 по мотивам болгарского поэта
      Асена Стефанова

  http://www.stihi.ru/2009/10/07/5392

  Я забыл что такое любовь,
  Дождь смывал все воспоминанья.
  Я познал одиночества боль,
  Не спешил  ни к кому на свиданье.
  Я забыл нежность ласковых рук
  И весну , ожидание встречи.
  Увядали букеты разлук,
  Гасли звёзды в неласковый вечер.
  Огрубела немножко душа,
  И не билось от радости сердце.
  Где же трепет любви? Ты ушла...
  Без любви я не мог отогреться.
  Но увидел однажды я Вас,
  Доброту , что ничем не измерить,
  Просыпался в ночи каждый час,
  Только Вам мог я сердце доверить.
  Расцветали цветы под Луной,
  Шла ко мне дорогая ведунья
  По тропинкам оленьим весной,
  Словно юность в сиянии лунном.
  Я проснулся от нежности роз,
  Среди первых весенних букетов...
  Я проснулся от счастья всерьёз,
  От красивой любви на рассвете!

            ***
Асен Стефанов
 
Бях забравил какво е любовта!
Само спомени така далечни
се мяркаха в тъга и самота
и болки,само болките ми вечни.

Бях забравил ласки и милувки,
какво е нежност,близост на жена,
за радоста от чаканите срещи,
поднасянето на букет цветя.

Загрубяха очите и душата ми
не можеха дори и да усетят
ТРЪПКИТЕ НА ЛЮБОВТА!
Но сърцето ми потрепна,

когато теб за първи път видях,
усетих твоята безмерна доброта.
Нощем във съня дочувах
тихи, плахи стъпки на сърна.

По пътеки осветени от луната,
и всички водещи към мен-
усещах радоста,която носиш,
за утрешния светъл ден.

Събуден от твоята нежност,
след тъжна и дълга тишина
отново почуствах до болка
колко е красива любовта.