У могилы неизвестного солдата

       Здесь берёзы не спят,
       А несут караул...
       Ты не умер ,солдат!
       А навеки уснул.
       Ты нам мир отстоял,
       Мать-Россию сберёг.
       Ты уснул ,ты устал
       От нелёгких дорог.
       На могиле твоей
       Расцвела сон-трава.
       Там поёт соловей,
       Наша память жива.
       Ты хотел очень жить,
       Был горячим в метель,
       Но пришлось постелить
       Ледяную постель.
       Ты не умер,уснул...
       Ты уснул навсегда,
       А кукушка в лесу
       Всё считает года...
       Жив ты в наших сердцах-
       Никогда не умрёшь!
       Там,где риск,там, где страх,
       Вместе с нами идёшь!

До гроба на незнайния войник

ПЕРЕВОД РОСИЦЫ ПЕТРОВОЙ - БОЛГАРИЯ

художествен превод на „У могилы неизвестного солдата”
от Светлана Трагоцкая 2

Днес брезите не спят,
те стоят караул.
Ти войнико заспа.
Не, не си мъртъв тук.
Ти бе тъй изморен
от нелекия път,
в тази Руска земя
да опазиш мирът.
А на гроба ти, виж:
никне млада трева,
пеят славеи. Жив,
ще останеш във нас.
Със мечтата живя
да гориш, да препускаш..,
но постеля избра,
като ледена пустош.
Тихо спиш, а луната
тук, над гроба ти бди.
Кукувица в гората
вековете брои.
Ти, войнико си жив,
тук във нашите сърца
и в борбата за мир
ще си винаги с нас.

Пред гроба на незнайния воин      
Авторизированный перевод Антонины Димитровой

Тук брезите не спят.
Те са стражи на пост –
над съня ти днес бдят.
Не,  не си ти умрял,
а навеки заспал.
Отстоявал мира,
ти си бранил Русия.
От нелеки пътеки
уморен си заспал.
Над теб никне трева
и славеи пеят.
Жива е паметта!
Бил си шеметно млад,
в снежни бури – горещ,
бил си пълен с живот,
но  в постеля от лед
заспал си завинаги.
Кукувица в гората
още брои ти годините.
Ти си жив във сърцата,
и във риск и във страх
крачиш заедно с нас!