Любовта
Бях забравил какво е любовта!
Само спомени така далечни
се мяркаха в тъга и самота
и болки,само болките ми вечни.
Бях забравил ласки и милувки,
какво е нежност,близост на жена,
за радоста от чаканите срещи,
поднасянето на букет цветя.
Загрубяха очите и душата ми
не можеха дори и да усетят
ТРЪПКИТЕ НА ЛЮБОВТА!
Но сърцето ми потрепна,
когато теб за първи път видях,
усетих твоята безмерна доброта.
Нощем във съня дочувах
тихи, плахи стъпки на сърна.
По пътеки осветени от луната,
и всички водещи към мен-
усещах радоста,която носиш,
за утрешния светъл ден.
Събуден от твоята нежност,
след тъжна и дълга тишина
отново почуствах до болка
колко е красива любовта.
© Copyright: Асен Стефанов, 2009
Свидетельство о публикации №109100705392
Свидетельство о публикации №109100705392
Рецензии
Уважаемый Асен! Я попробовала перевести Ваше стихотворение.
С уважением и благодарностью за вдохновение!
http://www.stihi.ru/2011/03/30/2565
Светлана Пригоцкая 30.03.2011 10:25 • Заявить о нарушении
С уважением и благодарностью за вдохновение!
http://www.stihi.ru/2011/03/30/2565
Светлана Пригоцкая 30.03.2011 10:25 • Заявить о нарушении
На это произведение написано 6 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.