Блъсканица, до последни сили.
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни,
в скъпите вина е любовта ви.
Просякът с молбите си ви дразни,
че прозрял е кухите ви нрави.
Градски луд ви псува богохулно,
бързате – нечули, невидели,
а светът по стръмното търкулнат
още помни десетте повели,
тя – плътта ви, има къса памет,
църквата ви – сграда и това е.
И душата никаква я няма,
попът лицемерно пак се кае.
Май за възкресение е късно,
но какво ли зная аз? Какво ли?
Думите си – въглени ще пръсна,
всяка вместо мен да се помоли...
Думите си въглени ще пръсна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125041602015
Свидетельство о публикации №125041602015
Рецензии