Като снежинки думите се гонят,
сияят бели в лепкавата кал
и вятърът си обуздава коня,
за моя стих премръзнал му е жал.
И всяка нощ безсъниците храни
душата ми. С любов замесен хляб.
Презряла свободите оковани...
Прогледнеш ли – завинаги си сляп,
за дребното, за пошлото, за кича
и ноти къташ. Шепа думи, смях...
И знаеш си, че някой те обича,
защото свят създаваш свой от тях.
И в тази сбъркана средзимна пролет,
поет и луд единствено не спят.
Стопли звездите, ако те помолят,
със стих приспи го стихналия град.
Приспивна песничка за звезди
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125040708933
Свидетельство о публикации №125040708933
Рецензии