Происхождение слова срам

Срам. Это слово, заимствованное из старославянского, имеет соответствия в ряде индоевропейских языков: в древнескандинавском — harmr («вред, забота»), в персидском — serm («срам»), в английском — harm («вред») и т.д.

Происхождение слова срам в этимологическом онлайн-словаре Крылова Г. А.

род. п. -а. Заимств. из цслав., народн. страм, ст.-слав. срамъ ;;;;;;;. Подробнее см. со;ром.

Происхождение слова срам в этимологическом онлайн-словаре Фасмера М.

Срам. Заимств. из ст.-сл. яз. (исконно рус. — сором). Ст.-сл. срамъ — из общеслав. *sormъ, родственного др.-исл. harmr «поношение, вред, кручина, забота», н.-перс. ;erm «срам» и т. д.



срам - критично поведение, неудобство от непристойна постъпка. Думата е общославянска. Фасмер посочва староруското соромъ, руското сором, украинското со;ром, белоруски со;ром, старобългарското срамъ, превод на гръцкото ;;;;;;; (Супр.сборник), сърбохърватски срам, словенски srаm, долнолужицки srom, sromota. Според него думата е заета от староцърковнославянски, т.е. старобългарски. Като по-далечни аналози посочва староисландското harmr – досада, грижа, оскърбление, долновисоконемското har(a)m, латвийското s;rmelis – ужас, страх. Славянския аналог е стыд/stid.
 В руски стыд, украински стид, белоруски стыд, старобългарски стыдъкъ, сърбохърватски стид, чешки stydeti sе, stydky;, словашки stуdiеt` sа, полски wstyd. В иранските езици се откриват ясни паралели, в авестийски f;arэma, партянски ;f;r, согдийски ;far, ;farm (;;`rs), пехлевийски s;rm, осетински ;fsar, ;fsarm, хотаносакски ks.rm, ksemr, ks;rma, ягнобски ;arm, кюрдски ;erm, пущунски ;arm, персийски ;;rm, шугнански, язгулемски x`arm, йидга f;arm, мунджански гилянски ;;rm, белуджи ;;rm, ормури ;аr;m, кашмирски cha;tsarun, непалски ;arma – срам. /VS-ETD/ В пущунски sharmawen – опозорен, станал за срам. Заето и в манси ;s;rm;, унгарски sz;m;r;m – срам, вероятно под аланско влияние. /ВА-С-1,стр.482,483/ В немски scham, английски shame – срам. Интересен паралел в санскрит s;ami, протоиндоирански c;amh, хотаносакски s;m, согдийски prsm, кховарски s`m – тих, примирен./L-IAIL/ Както виждаме, общославянското срам има ирански произход. Или имаме ранно заимстване на общславянския езиков етап, или думата е от прабългарски произход, разпространила се със старобългарския.