Христо Бекриев. Тропа

Пътеката

Чертае калиграфски знаци в долината,
забулена от сняг планинската река:
диктува зримо тя и въздухът следата,
подала я дотук невидима ръка.

На стръмното –дърво под облака развлачен
стърчи забито в сняг –огромен чер пирон.
Зарит от преспа чучур– пее или плаче,
издъхва край тояжка от пречупен клон.

Едни и същи –остри, виснали наблизо,
зъбите си издава мълчешком леда.
И все по склона тих нагоре аз възлизам,
но ето, че ме спира чувство за беда.

Пътеката насам от пропастта извива
и гледам я зад мене– разпнат божи кръст.
Чертата му от стъпки глъхне тъмносива–
нима оттам съм минал над скована пръст!

Били са крачките ми леки в тишината,
светът наблизо –неотразимо бял.
Далеч зад хълма– Той и светлината,
а аз по земните му рани съм вървял.

Не вярвах, че ме води тук такава диря,
а да се върна– вече страх ли ме държи!
Дано сега не изтече дълбок всемира,
тъй както стъпвам сред отлитащи души…

Христо Недев Бекриев  (1942 –2000)


Тропа

Ведя едва по воздуху не в пропасть–
наверх велит незримая рука,
стремглав чернит немыслимую пропись
бельём снегов межгорная река.

На склоне древо в ветоши обла'чной–
в стене торчит огромный чёрный гвоздь;
ручей в сугробе пеет или плачет–
и к культе ветки на' смерть, на мороз.

Над головой, остерегая, блещет
немой оскал уступов ледника–
погибельный,.зловещий,
а я, терпя, карабкаюсь, пока...

извилиста тропа... из бездны? Вижу
распятье позади... Буреет след!
Я ль снегом шёл ущельем, где пониже,
или– иной, ступавший...по земле?

Христос и свет господний– там, далече,
а я Земными ранами ступал–
мой путь низиной был куда полегче,
тем затерялся, несравнимо мал.

Целинная казалась безначальной,
того опасней возвращение в глушь.
Одна надежда– Небо не мельчает,
пока ползу среди парящих душ

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы.