Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви,
стъпва едва. Натъжен е.
сипе ги тихичко, както върви,
ласки. За тебе и мене.
Славей ли нежност е в песен излял,
трели – дъждец маргаритен?
Спи мой любим, дъгоцветен април,
в сън му целувам очите...
Падат ли вън премалели звезди
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125032708997
Свидетельство о публикации №125032708997
Рецензии