Верность...

ВЕРНОСТЬ

Петко Каневски

Перевод:
Ольга Мальцева-Арзиани
*
Мама оставила
             фартушек милый,
Даже айва в нём
             как память хранилась.
В гроб улеглась,
              о земном позабыла,
К папе умчалась.
              Вот Господа милость!
*
Солнце ещё
          про июль вспоминало.
День устарел
          на оконце старинном .
Ей на земле
          путь остался немалый-
Путь в катафалке,
          последний путь длинный.
*
Мама спешила.
          О папе все мысли.
Год, снова год.
          Их набралось четыре.
Он ни малейшего
          знака не выслал,
Как он живёт
          в неземном своём мире.
*
Верую в Бога,
           Молюсь неустанно,
Так как и мама
           молилась о нас.
            Кроткая, нежная,
          милая мама...
Ангел Хранитель
          с ней рядом сейчас.
***

ВЯРНОСТ

Петко Каневски
*
Мама остави
                престилката с дюли,
легна в ковчега
                и забърза към татко...
Слънцето все още
                сънуваше юли,
ала за кратко... ,
                ала за кратко.
*
    Денят остарял
                се подпря на прозореца
 и сам забеляза,
                че дълго кърви
библейската диря
                от него сторена
на катафалката,
                след която върви.
*
Мама нямаше време.
                Татко догонваше.
Цели четири години
                той беше напред.
С боговете се срасна,
                но звук не отронваше,
нито знак ни изпрати,
                че е всичко наред.
*
Вярвам в Бог.
                Затова и мама си тръгна,
да не би да е в тежест
                на тази Земя.
Там, в Отвъдното, знам
                Духът и обръгна,
да е Ангел- пазител
                и мой Съдия!
***


Рецензии