Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти,
всяко стръкче трева зная – с моето име си кръстил,
гневен облак веднъж ще подплаши душата ми птича,
ти бъди топъл дъжд, който своята пролет обича..
И ще стана река – да те пазя от жаркото лято,
ти помни ме така – тази болчица твоя, която,
нощем идва без глас и в душата ти стихове рони,
ще те помня и аз.. Ще те сбъдвам. През всички сезони.
Tи помни ме така
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125032307411
Свидетельство о публикации №125032307411
Рецензии