И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живят поетите щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос)
лудостта е черта персонална.
Щом по въглени тръгнал си бос
и прописал... Съвсем си се чалнал...
В този свят нито прав, нито крив,
кой душата със стихове храни,
та да дръзнеш на връх на молив
да сбереш обич, радост и рани?
Всъщност колко изглеждаш им тъп?
По петите ти – цяла потеря,
луди музи. И мирова скръб...
Как ли време за теб да намерят?
Ти си просто поредният шут
и сподирят се с взор любопитен,
все додето и влюбен, и луд,
идеш дето ти видят очите...
И вървиш си по пътя нелек,
и си носиш, и кръста орисан,
ту си ангел, ту дявол... човек –
от любов и от мъка прописал...
Tу си ангел, ту дявол... човек
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125032200216
Свидетельство о публикации №125032200216
Рецензии