Боже, тази огнена мъка
откъде се изсипа?
Аз не съм я поканила
и съвсем не я искам
Тя ме стиска за гърлото,
така ме души.
Може би е
от печалния звън
на китара,
изгоряла в ръцете
на млад музикант.
Разгорила е ужас
и пламък в очите
на невръстни момичета,
единствено искали
до зори да танцуват
във обятията
на току-що възмъжали
момчета.
Аз не искам
тази тъжна импресия
да присяда
във моите стихове,
и с безмилостна болка
ред по ред
да кърви.
Да я прогоня искам.
Даже й сипах
чаша уиски
с кубчета лед.
Исках да я погаля,
да забравя,
което видях.
А тя чашата вдигна,
изпи я до дъно -
на екс!
Не мога да я отпратя,
пиянски залита,
притиска се в мен.
Какво да я правя -
душа е проклетата
и до друга душа
иска да спи.
Постилам леглото.
Ясно -
тази нощ
ще остане при мен.
Тъга в Кочани
© Copyright: Весела Йосифова, 2025
Свидетельство о публикации №125032000905
Свидетельство о публикации №125032000905
Рецензии