В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива.
Платих си, до последния обол,
изблиза вятър три товара сол,
от съ;лзите... Възкръснах по-красива.
А този, който нявга ме подмина,
примамва с обещания за рай.
Онази дето изгоря докрай,
след хаоса остана невредима.
От хиляди планети отразена,
съм светлина. За обич нежен стих,
в сърцето твое кротко се смирих –
една любов – с размери на Вселена.
А страхът не ми отива
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125031606740
Свидетельство о публикации №125031606740
Рецензии