Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги разгърден, и крилат
южнякът и по детски любопитен
се пита тихо жълтия им цвят,
дъгата ли дари, или лъчите?
А те без глас заливат се от смях.
От пролетта откраднали са злато,
додето нацелува всички тях.
Врабец един необичайно плах,
а уж е птиче волно и сърцато,
си мисли: Ето, пролет доживях.
Край пътя златни нарциси цъфтят
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125031402789
Свидетельство о публикации №125031402789
Рецензии