На глас

Още мога от камък вода да изстискам
и с памук да извадя душа. На галоп
съм живяла и на пръсти умирала,
в троен възел моряшки душата си връзвах.

Щастливо усмихната и небрежно боса,
до мене всеки ден е празник троен -
разлива аромат със вкус на сочен плод,
във него много мъже са се давили.

Висок като планински връх е животът ми,
по стръмното пълзят след мен без дъх.
Когато скачам в дълбокото и тъмното,
ме гледат, изтръпнали от страх и ужас.

Нямам страх да обичам, не моля за пръстен.
Диаманти събирам само в душата си.
Над сърцето ми има право единствено
само истински мъж. Само истински мъж!


ВЫСОКИМ ГОЛОСОМ
(подстрочник)


Все еще могу выжать воду из камня
и ватой вынуть душу. В галопе
я жила и умер на цыпочках,
завязала душу тройным матросским узлом.

Счастливо улыбаясь и небрежно босиком,
со мной каждый день — тройной праздник.
распространяет аромат со вкусом сочных фруктов,
столько мужчины утонули в нем.

Моя жизнь высока, как горная вершина,
ползут за мной по крутой тропе, без дыхание.
Когда я прыгну в глубину и тьму,
смотрят на меня, застыв от страха и ужаса.

Я не боюсь любить, не прошу кольца.
Собираю бриллианты только в душе.
Только один имеет право на мое сердце -
просто настоящий мужчина. Самый настоящий!