Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е,
пелинът лятно време как горчи...
Отнесох се – простете, господине,
измамна ще е в моите очи,
усмивката, (нали съм си учтива)
да не Ви стресна (стреснах Ви) Уви.
В гнездо на щъркел страшно ми отива,
прическата – от чорлави треви.
Нали съм луда, как да бъда друга?
Да се престоря казвате? Поне.
Не съм за Вас мечтаната съпруга?
Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.)
Държите да започнем отначало?
Да Ви прошепна: Влюбена съм в друг,
редувам като щъркел черно с бяло
и търся си луд вятър. За съпруг...
Ужасно съжалявам! Всъщност не
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125031100265
Свидетельство о публикации №125031100265
Рецензии