В душата ми се влиза като в църква,
да палнеш свещ, а не да я гасиш.
Зарових обич там... и грях.
Разпънах те във стихове.
Не ме търси сред тихите икони.
Създадена съм с по-различна цел -
различна, независима и дръзка.
Иконостас от чувства в мен гори.
Не търси небе за светци и светици.
Аз съм твоето Аз. Ти си мой отпечатък.
От всички църкви по пътя си,
неслучайно попаднал си в моята.
ИКОНОСТАС
(подстрочник)
В моей душе войди как в церковь,
зажигать свечу, а не тушить ее.
Похоронила там любовь... и грех.
В стихах тебя распяла.
Не ищи меня среди безмолвия икон.
Создана я для другой цели -
разная, независимая и дерзкая.
Во мне горит иконостас чувств.
Не ищи рая для святых и праведников.
Я — твое Я. Ты — мой отпечаток.
Из всех церквей на твоем пути,
неслучайно ты оказался в мою.
Иконостас
© Copyright: Весела Йосифова, 2025
Свидетельство о публикации №125031000463
Свидетельство о публикации №125031000463
Рецензии