автор: Йорданка Радева
Жената... тя е майчица едничка,
в сърцето скрила обич до живот.
В трудни дни болката прикрила,
тя с опората остава чак до гроб.
Тя е любимата до теб във дните
кога е трудно и кога като без дъх.
Когато в нощите броиш звездите
пак до теб е и за тебе в твоят път.
Жената- тя е всеки път различна
и една и съща е със едно сърце.
Ти дар; ; обичта си безгранична,
на теб тя ще ти дар; своето небе.
И жена, и майка, и любима днес
тя от болката ти знае да отнема.
В радост радост да ти бъде пак,
твоето добро и любов, вселена.
Какво си ти, жена, кажи- какво си,
каква ли сила те държи до края?..
Да оцеляваш мълком и без любов,
с векове орисана да се раздаваш.
Какво си ти... жена?..
© Copyright: Йорданка Радева, 2025
Свидетельство о публикации №125030807428
Свидетельство о публикации №125030807428
Рецензии