Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи,
тя на своята длан, в тъжен стих да засвети,
сто светулки от обич. В горчиви тъми.
Тя е тази – най-тъжна от всички поети,
посреднощ е дъга, щом в очите ръми.
Тя ли? Знаят я совите – звук на китара
и цигулката щурчова зиме е тя.
В дъх на птица е скрила душата си стара,
сред поля от коприва, отглежда цветя.
И от обич пред вятъра свой коленичи,
че без него тя няма сърце и крила.
Тя е негова орис, душа и момиче...
Забравете коя и каква е била!
Забравете коя и каква е била!
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125030700039
Свидетельство о публикации №125030700039
Рецензии