Пролетта е лудост, облечена в пориви -
в тъмнооки ключалки тихо плъзва копнежи
и забива върха им греховен до дъно.
Пролетта си пробива мокри пътища,
близва жадните устни на пъпките,
свива гнездо на слънцето между клоните.
Пролетта разсъблича до голо зимата
като зажадняла за обич любовница.
Натежават от цвят клоните на дърветата.
И смола ще изпуснат. Плод ще вържат.
Изведнъж разбрах, защо теб съм очаквала -
най-желаната от всички пролети.
В наболата луднала пролет
© Copyright: Весела Йосифова, 2025
Свидетельство о публикации №125030501506
Свидетельство о публикации №125030501506
Рецензии