Нейде към три и нещо
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно,
пингвинчетата, тринките.
Кафе да пия? Вино?
Треперят ми мартинките.
Съм копеле кораво,
и даже да не вервате,
моржувам сутрин. Здраво.
Полезно е. За нервите. :)
По Стивън Кинг
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125022202787
Свидетельство о публикации №125022202787
Рецензии