И те сънувам, моя нежна и уханна.
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима,
надеждата ми, лястовичка бяла.
Аз нея чакам в стогодишната си зима
и знам света е с обич прелетяла.
Събирам топлинка в лъчите отразени,
в душиците на градските врабчета.
Щом долети и кацне тя при мене,
в сърцето ми с любов южняк ще шета,
ще се пробудя с тебе пролет. Ще засветя,
боички ще разсипе пак дъгата,
под ласката и топла, и позната,
на любовта ми скрита в хиляди лалета...
Пробуждане
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125022007974
Свидетельство о публикации №125022007974
Рецензии