Дафинка Станева
Отдъхваха лозя след гроздобера,
лози се нежеха под жълто слънце.
Като врабче тук свърнах и намерих
от спомен сладък оцеляло зрънце.
С теб пълнехме с любов и грозде лина,
пируваха във чепките осите.
Дали през нас магичен вятър мина,
че устните не знаеха насита?
Октомври галеше със зной и охра.
И орех стари притчи пак шептеше.
Но глухи от сърдечния си грохот
с теб в рая бяхме –в любовта безгрешни.
А нежността, по гроздобер узряла,
с искри обагри младото ни вино.
То свети и до днес непрекипяло
с отблясъци от гроздови рубини.
15.01.2025
Спомен за гроздобер
© Copyright: Дафинка Станева, 2025
Свидетельство о публикации №125022003776
Свидетельство о публикации №125022003776
Рецензии