Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели,
захлопва някой хиляди врати.
А аз дочувам славееви трели
и времето обратно се върти...
И женската ми сила е ината,
и бори се с фъртуната, снега,
а вятър вледенява ми крилата.
Вървя към теб сред ледена тъга,
в едно се сливат бъдно и сега...
А аз съм пролет – топла и позната...
Бял люляк на пъртината цъфти
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125021801639
Свидетельство о публикации №125021801639
Рецензии