Последното пиянство

Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.

И не остави чаша неизпита,
във всяка кръчма нея все открих.
С бродяги и пияници се скита,
а после махмурлука й церих.

Прегръщах я и милвах. Смя се, плака.
Клошарите презряха я дори.
Не я предадох никога на мрака,

звезда в душата имам и за три
съдби. Последното пиянство сякаш
си ти, любов... Ще пием до зори...


Рецензии